Загадките на България – защо са били заличавани древните обсерватории

Христо Смоленов, в-к „168 часа”

 

ФЕНОМЕН: Огромен „Сакрален Триъгълник” в пропорции 3: 4: 5, свързва Варненския некропол, Свещари и Велики Преслав. Гигантски изкуствени могили край Мадарското плато и село Войвода, са използвани от древните българи като ориентири за създаването на мистичния триъгълник.

 

Загадъчни виртуални триъгълници свързват свещените обекти по земята на България. Точни пропорции и отстояния се забелязват между древните ни светилища, установява изследователят Христо Смоленов.

 

„Понякога е трудно да повярваме, че сме наследници на цивилизация толкова древна и напреднала, че да строи гигантски могили за ориентири. Както и да създаде преди 7 хилядолетия шедьоврите от Варненския некропол, да произведе над 1000 т. чиста мед от мините в Стара Загора, да положи основите на геометрията.

 

При това не само в златните еталони от Варна, но и в мрежа от свещени обекти разположени на големи, точно отмерени разстояния“, казва той. Изследователят и негови колеги историци твърдят, че именно от Варненската цивилизация – майка произхожда системата от мерни единици на Древния Египет и Шумер.

 

Прочутият царски лакът – мярата, с която са построени пирамидите в Гиза, се открива 2000 години по-рано в еталонни предмети от Варненския некропол. Същото важи за така наречения Нипурски лакът – мерната единица в Шумер. Според Смоленов не е изключено египетската мяра за дължина – „хет“ (100 царски лакътя) да е използвана и преди това.

 

МИСТЕРИЯ: Христо Смоленов показва загадъчния триъгълник в пропорции 3:4:5. „Шумерската и Египетската култура са използвали наши мерки, изпреварили сме дори Питагор”

 

Той открива тази мерна единица в гигантския триъгълник между Варненския некропол, археологическия резерват Сборяново край Свещари и Велики Преслав.

 

Виртуалният триъгълник се оказва Питагоров – правоъгълен със съотношението между страните 3:4:5. Единият му край е точно във Варненския некропол, другият е в комплекса Свещари, а третия – в развалините на Велики Преслав.

 

Въпреки че са от различни епохи, тези паметници. винаги са били строени на свещени за древните места.

 

Как е възможно 40 века преди раждането на Питагор и 20 века преди изграждането на пирамидите нашите прадеди да са имали същите геометрични познания? Както и интуиция, за да изградят подобна сложна мрежа. До момента няма яснота как е постигана подобна точност на огромни разстояния. Една от хипотезите е, че по върховете на необикновено големите могили и други характерни скални обекти са палени огньове през нощта. Те са се виждали от големи разстояния и линиите са могли да бъдат коригирани впоследствие с отместване на огньовете. Паленето на огньове може би е свързано с мита за Прометей, който учел хората да палят огън.

Огънят е свързан и с култа към богинята Бастет, която първоначално била въплъщение на огъня в нощния мрак. Нейни светилища е имало в Странджа и Сакар, с което може би са свързани корените на нестинарските мистерии. Бастет е особено почитана и в Египет, където е изобразявана с женско тяло и глава на котка. Смятало се, че е въплъщение на слънцето и негово око.

 

В очертанията на загадъчния триъгълник попадат още Мадарското плато с гигантската могила в източния му край и могилата край село Войвода, която също е необикновено голяма. Те също не са на случайни места. Между тях могат да се проследят характерни ъглови и линейни съотношения. Случайно или не, но точно върху ъглополовящата на ъгъла от Варненския некропол лежи първата столица на българите – Плиска!!!

 

Остава да си зададем логичния въпрос – Какво е било общото, освен древния знак ІYІ (ЮВИ), обозначаващ „акта на сътворението”, един изконно български символ от Ранният Неолит на възраст повече от 7000 години, но същевременно и родов знак на кановете от владетелския род ДУЛО, което е свързвало Аспаруховите българи с тяхното сакрално светилище край Мадара и прототракийските племена, изградили т.н. „Култура Варна”, известна с най-древното злато на планетата (5000г. пр. Христа), или между тези две култури от различни исторически епохи и култовия комплекс от стотици изкуствени могили, образуващи огледални отражения на различни съзвездия като Орион и Голямо куче на тракийското племе гети в Свещари от 3 век пр. н.е !?!

 

Според Д-р Христо Смоленов, историк и математик , другият връх на триъгълника попада в култовия комплекс Свещари. Той принадлежи на тракийското племе гети, за които Херодот казва, че това са онези траки, които обезсмъртяват. Във връзка с техния легендарен жрец Залмоксис британския журналист и изследовател Стюарт Пигот споменава твърдението на Хиполит, че друидите всъщност са ученици на тракиеца Залмоксис, тракийски владетел, жрец и лечител от V век пр. н. е.

СПРАВКА:

 

Мегалити

 

Думата “мегалити” идва от гръцки и означава “големи камъни”. По съвременната археологична терминология това са едри каменни блокове (с размери, сравними с човешкия ръст или по-големи), както и съоръжения, съставени от тях, датирани от новокаменната (неолит), меднокаменната (енеолит, халколит) и бронзовата епоха. Блоковете са грубо обработени и комбинирани само по силата на тежестта, без свързващ разтвор (да не се бърка със сухата зидария!).

 

Основният белег на мегалитните паметници е стремежът на древните строители не да иззидат съоръжението от относително дребни елементи, модули (тухли или каменни блокчета-квадри), а да сглобят съоръжението от колкото е възможно по-малък брой по-големи монолитни елементи, модули (блокове или плочи), подобно на едропанелните сгради от ХХ век. Мегалитните градежи по своята същност саедромодулни (модулът е голям, по размери е сравним с цялото съоръжение), докато другите древни строежи, които не се сглобяват от едри “панели”, а се зидат от многобройни относително малки модули по своята същина са дребномодулни.

 

 Засега все още преобладава схващането, че строителната култура е преживявала единен линеен процес на развитие от по-просто към по-сложно. Най-ранното, най-примитивното и най-пренебрежително възприемано днес стъпало от това единно развитие била мегалитната, едромодулната култура. Тя постепенно се усъвършенствала и се превърнала в дребномодулната култура, която господства и до днес.

 

Изводите обаче са изненадващи! В рамките на огромен период през Старата ера (да речем от 40-и до V в. пр.н.е.) по цялата земя се развиват в различни, често съседни, райони практически паралелно във времето и двата основни типа градежи, архитектурно мислене, култури или ако щете дори цивилизации – дребномодулната и едромодулната. Всяка по своите вътрешноприсъщи закони и без забележимо да си влияят!

 

Дребномодулни култури са например древният Египет, Двуречието, древна Гърция, Харапската цивилизация по река Инд и др.

 

Едромодулните (долменните) култури са съществували през същото това време в съседни райони – в Западна Европа и Атласките планини, в Тракия, в Кавказ, в Южна Индия, Индокитай, Индонезия, Южна Корея, Япония и др. Едва към края на Старата и началото на Новата ера се оказало, че едромодулният тип строежи вече не може да удовлетвори нарасналите потребности на обществата за големина, сложност и представителност.

 

Той бил изоставен по целия свят, понеже изчерпал ограничените си възможности за развитие. Тогава бил заместен по целия свят от дребномодулния тип градеж, който вече се бил доказал като много по-гъвкав и перспективен. С други думи, едромодулната култура не е по-ранен етап от развитието на всеобщата култура, който по-късно се превръща в дребномодулната култура, а е втори, паралелен клон от цивилизацията, който е съществувал конкурентно, независимо и заедно с дребномодулната култура през цялата Стара ера, а през Новата ера бил заменен повсеместно от дребномодулната култура!

 

Днешните земи на България са уникални от цивилизационно гледище поради съчетанието на няколко фактора – върху една и съща неголяма територия и при едно исторически документирано население (траки, прабългари), в един относително неголям интервал от време (ХV в. пр.н.е. – V в. н.е.), по нашите земи преминават четири цивилизационни вълни, които са от два различни типа – древнотракийските паметници са от едромодулния, мегалитен, долменен тип, докато къснотракийските, елинистичните и римските паметници са от дребномодулния тип.

 

Подобно съчетание не се среща никъде другаде по света. Например в Централна и Източна Европа липсва мегалитната традиция, а е развита направо дребномодулната култура. Това обстоятелство е наш голям културен и исторически шанс, но същевременно е и наша огромна отговорност пред цивилизацията изобщо и пред нас самите в частност.

Ст. н. с. ІІ степен д-р по физика Любомир Цонев
Любомир Цонев работи в Института по физика на твърдото тяло при БАН. Цялото си свободно време през последните две години той използва за експедиции по мегалитни паметници из България. Чрез приятели в интернет сайтове като „Още инфо“ той публикува пътеписи за своите експедиции с цел да популяризира тези археологични обекти и да потърси начини за тяхното спасяване.

 

 

 

Мегалити
cartograf.wordpress.com

 

От столетия хората са се удивлявали на огромните няколкотонни мегалитни съоражения, пръснати по света. Кой ги е построил? И с каква цел? Къде са останките на тази мегалитна цивилизация? Стотици години тази загадка е била забулена в мъгла. Преди 200 години първите археолози са смятали, че тези постройки са били построени от първобитни племена, тъй като те датирали към каменната епоха. Това схващане се е наложило и досега. Произходът на повечето мегалитни архитектурни паметници намерени в днешните български земи се губи далеч в античността. Те са построени приблизително преди 2,5 и повече хилядолетия и съдържат обработени монолитни скални блокове с тежина от 20 до 60 тона, докарани от километри разстояние. Даже със съвременната техника и пътища тяхното транспортиране и монтиране не е тривиална задача. А как тогава е извършвана тази дейност си остава загадка.

 

Мегалитните паметници, особено долмените, предизвикват все по-силен интерес и дискусии. Предполага се, че най-древните от тях се отнасят към III-II хилядолетие пр.Хр. Навярно през различните епохи те са имали различна функция, но сакралната им природа е очевидна.Най-голямата концентрация на долмени в Българя е при с.Хлябово, Сакарци, Българска поляна, в Стралджа и Южното Черноморие.

 

Някои учени изтъкват, че някои мегалитни съоръжения са „…уникална “каменна книга” на древните, в която има кодирани важни научни данни за Земята, Слънчевата система и Вселената, оставени от жителите на една Върховна Разумна Сила на Вселената за бъдещото поколение на земляните…” Това знание се чака с тяхното декодиране, осмисляне и практическо използване. Но тези хипотези не са вече от актуални, а някои дори са непотвърдени спекулации. В историята на съвременната наука често се случва, че напредъка в някои области да се постига чрез “връзки” за решаване на други конкретни проблеми, на специалисти и методи за проучване на други научни области.

 

Така, че в нашия случай, нов проблем е да хвърли светлина върху извънредна хипотеза, предложен през 1992 г. от изследователи Kиев Р.С. Фурдев (геолог), и M. Шваядаков (физик). В книгата си “тайни за красота” те са изложи идеята си, че мегалитните структури могат да бъдат сложни устройства – а именно, генератори, или устройства за електронни „акустични вибрации”!

 

Примерно устройство на менхир

 

Друго възможно предназначение може да бъде „инженерни съоръжения за следене на движението на земната кора”. Това е било особенно важно на места където е имало периодични земетресения. Такова място например е Анадолския разлом. Те са очертавали живите разломи и са следели за възникнали деформации за да могат своевременно да се спасят.

Вероятно, те са били смятани за символи на покаяние за грешни дела. Сега, вече повечето от стълбовете са разрушени, но на тяхното място продължава да присъства силни енергополеви потоци. За съвременната техника едва ли би представлявало трудност да се установи тяхното бевше местоположение. Такива стълбове е имало от двете страни на Босфора и на север от Истанбул, в Кавказ, Урал, Грнландия и на много други места.
Според древно предание  „в гиганските камъни (менехирите) е скрита „…тайната  целителна сила на Земята против много болести…”. ”Те били пренесени от великани от Африка, където били заредени от специално посветени жреци.” Други центрове за създаване на загадъчните гиганти от камък били в Гренландия, Северното Черноморие, на Волга и Южен Урал.

Менхири

 

Това са отделно стоящи камъни, считани за свещенни. Работещият менгир, е във връзка с други мегалити и обикновенно е разположен в особенни зони, например в точки на пресичане на силови полета или разломи.

 

Менхирите са стълбовидни каменни блокове, забити в земята без контакт помежду си (дали е сеизмоопасни райони в светатака?). Те се срещат както индивидуално, така и в групи: редици (множество менхири, подредени в права линия), кромлехи (множество менхири, забити в кръг), решетки (множество менхири, подредени по възлите на двумерна решетка). Съществуват и комбинирани менхирни обекти – например редици и кромлех.

 

В България: 4-5 индивидуални менхира, 50-тина менхира, които са групирани в кромлехи, а също така най-малко 100 менхира в района на Плиска, които образуват както безредни групи, така и правилни правоъгълни решетки от грамадни и груби скални блокове. Можем да обобщим, че днес, в началото на ХХІ в., у нас едва ли има повече от 200 менхира – самостоятелни или в комбинации. Поне половината са съборени, счупени и са били премествани.

Предполагаемо устройство на менехирите:

1.Общ вид на знака 2. Вътрешен излъчвател; 3. Фундамент; 4. Външни излъчватели (кремък,кристал…); 5. Поток от земна енергия; Подобни стълбове се създавали с цел образуване на вертикални енергопотоци. Те са били част от комплекси с други култови съоражения на древността. В предания се говори, че намирайки се в близост до тези камъни, болни хора оздравяват. Възможно е местоположението на стълбовете да е свързано с някаква система от подземни ходове. Но да се върнем към митологията.

 

Снимка: с. Горно поле

Преданията и изследванията дават основание да се предполага, че Херкулес е участвал в поставянето на такива стълбове по бреговете на Средиземно море. Той не е имал божествени способности за изправяне на планини и скали, като тези, които са в Гибралтарския проток. Истинската подбуда на Херкулес  в участието му в създаването на емблематични камъни гиганти (менхири) е било “изкупление за многото си грехове (убийствата на невинни хора.)”

 

В местността Кован кая, близо до с. Долно Черковище (България)‚ се намира един от най – големите мегалитни тракийски култови комплекси в Източните Родопи. Тук‚ в отвесните скали на вулканичния масив‚ на шеметна височина‚ са изсечени повече от 100 трапецовидни ниши. Предполага се‚ че те са използвани за погребални цели‚ като в тях са поставяни урните с праха на кремираните мъртъвци. Освен нишите, в скалния масив е изсечена и пещеровидна гробница.

Кромлехи

 

Преставляват няколко поставени вертикално в земята обработени или необработени продълговатиПещерата Тангардък-кая камъка, образуващи окръжност. Понякога в центъра на тези съоражения Кромлехсе намира друг обект – скала, менгир, долмен или цял мегалистически комплекс.

 

Долмени

 

Древни скални преграждения, първоградежи от каменни блокове, включително и с изкуствени пещери или протохрамове, направени от три-четри каменни плочи.

 

В обикновенния вариант, това е един голям камък, поставен върху няколко други. Най популярния вариант е от 3 камъка поставени във форма на буквата „П”. Стоунхенж е построен от множество такива елементи. Учените смятат, че долмените са ритуални погребения, с цел да се съхрани душата на покойника. Но част от тях не са свързани с погребения. За някой от тях  са известни ритуални действия. Например, около долмена се събира група единомишленици, които имат за цел да изменят определена ситуация. Съединявайки волята си при съдействието на долмена, те решавали успешно проблема.

 

На територията на България долмените са между 700 и 1000. За разлика от единичните ни менхир и кромлех, те са много повече и се срещат основно в Източните Родопи, Източна Стара планина, Странджа, но с най-голяма концентрация са в Сакар. В Сакар има сведения за над 400 долмена.

–Продължава–

Страници: 1 2 3 4 5 6 7