– Резерват “Ропотамо” – домът на мистериозната 
“Лъвска глава”, намира се само на 2-3 км от мегалитната група в Белинташ
По тези места правят разузнавателни експедиции още екипите на видния историк Александър Фол през 70-те години на миналия век в търсене на тракийските мегалити.
Снимка: Мистичният град Ранули е под Лъвската глава
Лъвската глава представлява интересна каменна пирамида, оформена сред ларамийски сиенити с къснокредна възраст (около 65-70 млн. години). Тя наподобява профил на лъвска глава и се намира на надморска височина 60-110 m по десния бряг на р. Ропотамо между Созопол и Приморско. Разположена е в местността Калето при Маслен нос, непосредствено до шосето за Приморско. Обявена е за природна забележителност през 1974 г. като част от природен парк Ропотамо.
Както може да се очаква, без археологически проучвания ситуацията около Лъвската глава е пълна бъркотия. Нещо подобно съм виждал на Перперикон преди започването на мащабните разкопки. Непосредствено над скалния феномен се извисява връх, ограден с останки от крепостна стена. Някои смятат, че това е тракийската твърдина Ранули, а каменният лъв бил неин пазител.
Руините на неголяма средновековна църква пък насочват към съществуването на византийска и старобългарска крепост. Местността се нарича Вълчаново кале и мнозина вярват, че тук се намирало главното убежище на легендарния войвода. Запазена е легендата, че горе има затрупан кладенец, пълен със златни монети. Закопал ги самият Вълчан войвода, след като завладял в устието на Ропотамо турски кораб. Друга тема за спорове е за произхода на Лъвската глава.
Под Лъвската глава има мистичен град, култова пещера и златно съкровище
burgasnews.com
Под Лъвската глава над река Ропотамо се крие неизследван до момента мистичен древен град от
16 в.пр.н.е., пещера-утроба и съкровището на Вълчан войвода. В някои италиански морски карти от края на ХIV в. и началото на ХV в. на юг от Созопол е нанесено пристанищно селище Ропотамо. Неговата крепост е била разположена на връх с височина около 100 м, известен с името Вълчаново кале, на 2 км от устието на Ропотамо.
На това място е открита и пещера – утроба, разположена над устието на река Ропотамо. Това е второто подобно скално образувание, разкрито у нас. През 2002 г. първо бе намерена пещерата – утроба в района на кърджалийското село Ненково. Откри я археологът Николай Овчаров под скалния феномен Лъвската глава. Пещерата е дълбока 5 м и в нея се влиза със специална алпийска техника. Във вътрешността бе открита керамика от ранножелязната епоха (Х-VI в.пр.Хр.), от античността и Средновековието. В най-отдалечената част има каменно ложе или олтар, издялан от човешка ръка. Няма съмнение, че пещерата е естествено образувание, превърнато от древните в храм. Точно на обед от тясна цепнатина вътре прониква слънчев лъч и се проектира върху скалата.
Разкриването на двете пещери – утроби доказва една от теоретичните идеи на проф. Александър Фол за съществуването на пещери, в които през определени интервали прониква слънчев лъч. По този начин траките си представяли символичното оплождане на утробата на Земята или Великата богиня майка от слънчевия фалос на Небесния бог, което създавало новата година и осигурявало плодородието. Оформянето на такива светилища изисквало отлично познаване на разположението на Слънцето и точно изчисляване по посоките на света.
В близост пък се намират повече от 15 долмена от ранножелязната епоха (X-VI в.пр.Хр.), както и прочутото мегалитно светилище в местността Бегликташ, разкривани от бургаската археоложка Цоня Дражева. Тя започва проучванията през 2003 г. и открива два кръга от гигантски скални късове, частично обработени от човешка ръка. Общата площ е около 6 дка.
– Демир баба (Железният баща), до село Малък Поровец
kremenata.blogspot.com
Едно от любимите ми места – Демир баба теке. Намира се в местността Сборяново, близо до село 
Малък Поровец, където живееше баба ми. Чувала съм много разкази за Железния баща от нея и от баща ми. Не е много ясно, кога точно са се появили тези легенди. Някои изследователи смятат, че са от времето на траките. Това, което е интересно, е че гробницата му е свято място, както за християните, така и за мюсюлманите и особено за алианите.
Снимка: Демир баба Камъните около гробницата също са интересни
Кой е Демир баба? Великан на великаните, повелител на огъня и водата, благодетел и защитник на бедните. Ръцете му били черни от работа, та му казвали Чернодланестия. На краката си носел железни обувки. Където стъпел с тях, краката му потъвали в камъка. В ръцете си носел двуостра брадва, с която разсичал планината. С един удар отсичал главата на мечки и глигани. Когато се появил в местността край Камен рид толкова му харесало, че решил да остане. Но лош владетел бил запушил всички извори и нечувана суша моряло хора и добитък. Като разбрал това, Демир баба вдигнал ръката си , 
разтворил пръстите и бръкнал под рида. От камъка бликнала студена вода. Пил Железният баща и благословил водата да лекува и никога да не пресъхва. От този извор води началото си река Крапинец…
При въвеждането на християнството на много древни оброчища се строят православни храмове. На места с ислямизирано население след падането на България под османско владичество тракийските светилища се превръщат в мюсюлмански храмове-текета. Най-известният пример е Демир баба теке край с. Свещари. Това е начинът новата религия да приобщи старите култове и да използва свещените им места за привличането на местното население в лоното на християнската църква. Достатъчно е човек да се разходи из ‘Асеновградската Света гора’, например, за да се увери, че десетките църкви и параклиси, накацали по стръмните родопски склонове над града са без изключение древни светилища, почитани без прекъсване от незапомнени времена от праисторията до наши дни
Чашата на великаните край село Розовец търси своето обяснение
facebook.com/notes/virtual-museum-of-bulgaria
Проф. Валерия Фол снима Кутела. Тя е един от учените, търсещи истинското предназначение на 
феномена. Според нея е възможно той да е останка от древните траки.
Тази странна чаша на гиганти се намира на няколко километра от село Розовец, по пътя за връх Братан. Мащабът й е голям – в нея спокойно може да влезе човек. Тя е изключително правилна, а близо до нея са останките на втора. Местните хора я наричат Кутела, защото дълго време се смятало, че е от IХ век и e служила за кръщенета. Днес обаче тази версия се приема за недостоверна, защото изключително тежкият предмет е с твърде сложна изработка, освен това се намира насред гората – далеч от селищата.
Описан е още от братя Шкорпил, бил счупен на части, но през 70-те години – възстановен. Прилича досущ на чаша, има и дръжки отстрани. Височината му е 1,5 метра, дълбочината 1,1. Стените са дебели 40 см. Дъното на вдлъбнатината има диаметър 50 см. Имал и своеобразен капак – воденичен камък, който обаче се превърнал в каменна настилка в двора на 
недоброжелател.
– Сензационно разкритие край Лиляче и Габаре, Врачанско
forumat-bg.com/civilization/2744-senzatzionno-razkritie-krai-lilyache-i-gabare-vrachansko
инж. Марияна Миранджева
Тронът със средния пръст или фалосАмазонките са живели в България, а Потопът, описан в Библията е истина
България – люлка на древна цивилизация Може би територията на България е част от легендарната Атлантида
Основна цел – посещение на малко известното място Божият Мост край село Лиляче, Врачанско.
Отправната точка – София, тръгване 9,00. Пътят минава през Враца и по-точно край Враца – посока Оряхово. След това на първата отбивка извън града – в ляво, към Чирен. Някъде по средата на трасето на един десен завой има много малка табелка „Божия мост“.
Отклоняваме се срещу нея по бетонов път и така все направо, докато се стигне до един паркинг и бетоновият път свърши. После започва земен път. Той стига до крепостта, а от нейната лява страна се намира пътеката, по която се слиза до Божия мост.
Това чудо на природата представлява два моста-пещера. От горната си страна са абсолютно равни като платно на път. Под тях минава Лилячка река.
Формите, които са изваяни са невероятни. Височината на моста е към 50 метра. От гледана точка на инженер, бих казала, че има една плоча дебела около метър и устои с яки фундаменти в реката. Само че от камък, изваяни от водата. Всъщност вторият мост на запад е сводов. А дали е така?
Когато се прибрах в къщи и разгледах снимките, видях надпис. След надписа – вляво от него, забелязах една женска глава в анфас, с дълга къдрава коса. Още по в ляво, се вижда жена с дълга къдрава коса на кон с дете на ръце, обгърнало шията й. В краката на коня има крепост и над крепостта къщи. Над всичко това има ниши, в които има остатъци от орнаменти.
Другото, също интересно, откритие е на снимка на тавана на пещерата. Вижда се един релефен кръг, разделен на две. В лявата страна е женското начало – вагина. В дясната страна има сцена на раждане. Жена седи разкрачена, друга акушира като полива с вода излизащото бебе – съдът е като костилка на маслина – издължен, с елиптична форма. Две други жени стоят зад акушерката и наблюдават раждането. От лявата страна има изобразен пръст на ръка – показалеца.
Моето тълкуване на двете сцени. Храмът е дело на Амазонки – женско Царство. Амазонките са тачели показалеца, раждането и вагината.
В дясно на тази сцена има друга сцена – амазонка изнасилва мъж. Един мъж лежи с ръце вдигнати над главата – вързани, краката също са вързани. Друга фигура, гола върху него – главата е нечетима, и трета фигура, женска, облечена – е наведена над задника на Амазонката.
В средата на пещерата има изваяни две глави, те гледат към отвор в стената – мини пещера, в която се влиза от към трона.
Тронът е разположен в източния вход на моста от посока север. Към него водят три високи над 50см стъпала, изсечени в скалата. Той представлява среден пръст, или пенис. Вероятно е бил обкован със злато. Предната му страна е гладко шлифована скала.
На същия вход на моста от изток, само че посока юг, върху устоя има изваяни жени на коне.
Порових се в Интернет за Амазонките и прочетох, че в Омировата Илиада, царицата на Амазонките се е наричала Пентисилея. Тя е убита от Ахил при обсадата на Троя. Надписът на стената на тракийски /източната част на моста/ беше Пант или Пент. Храм на Пентисилея, изграден от нейни последователки или дворец построен от Пентисилея. Въпрос? Пентисилея – Пент- Пенис. Амазонките са боготворели пениса. Храм на Пениса.
Има остатъци от някакви бои по стените.
От иманярски разказ зная следната история: Иманяри през последните години намерили 10 килограмов златен пенис в района, заключен между Роман, Каменно Поле, Вировско, Лиляче, Габаре и Карлуково. Той се намира в музей в Ню Йорк и е датиран от специалисти на 2000 години преди Христа. И разбира се не пише, че е от Района на България.
В резюме бих казала, че находката е уникална и потвърждава легендите за Амазонки край Дунава, запазени в разказите на местните жители.
След Пещерата в Лиляче продължихме към Габаре. Моята майка е от Габаре. Баба ми е разказвала, че местността Езерото над селото, под пътя за Драшан, е Оброчище. В миналото са клали животни за здраве. Принасяли са ги в жертва над жертвен камък.
Там има три пещери. Ние открихме една. Плитка. Всичко е здраво обрасло с храсти. Другите две не са достъпни от драки. Влизайки в нея установихме, че това е храм или гробница на хиляди години.
Невъзможно е да се образува пещера с такава форма. Стените бяха като иззидани с цепени плочи, но загладени от вода.
Пещерата е почти затрупана с пръст. Останала е колкото човешки бой. В нея са живели поколения кози и овце, а може и други същества – разкопки не са правени. Към нея води път, изсечен в скалите, също затрупан от едно място натам. Тази пещера не е проучена.
Моята теория. Този градеж е създаден от човек. Към тавана се скосява. Зидано е с цепени камъни от варовик и успоредно с това е затрупвано с пръст, за да се крепи сводът, като е трамбовано.
Другото предположение е, че камъните са слепвани със смола.
Когато е станал Потопът, описан в Библията, тези земи са били залети от водите на Черно море. Те са агресивни към варовиците и са ги разтворили, но водата се е оттекла, така че не е могла да консолидира целия градеж като скала.
Смятам, че и Лилячкият мост е истински мост, не пещера, построен от неизвестна цивилизация, може би Атлантите. На източната фасада на моста личи колона с уширение и плоча, която се опира на зъб на нея.
Вероятно същата съдба е имал и мостът, залят от морските води, като пещерата-гробница в Габаре. Консултирах се с археолог и той потвърди, че входът на пещерата е оформян от човешка ръка.
За мен Лилячкият мост е Мегалит, строен от гиганти, построили Стоунхендж, неизвестна древна цивилизация. Камъните са били издялкани и свързвани на глъб и зъб, лепени с някаква смола или свързани помежду си с метални шишове-дюбели.
Когато е станал Потопът, морето е загладило ръбовете на камъните. Амазонките са дошли по-късно и са направили свой храм.
Написаното по-горе може да е плод на фантазия, а може да е доловено от обиграното ми инженерно око. И ландшафтният архитект видя същото. Имам нестандартно мислене и желязна логика. Другото е въпрос на археологическо доказване със строги научни изследвания – въглероден анализ, анализ на боята върху храма, проучвания в стари летописи и датировки.
– С. Голям дервент, Елховско
Бе направено сензационно откритие. Археолозите Деян Дичев и Даниела Агре разкриха уникален долмен – мегалитна гробница, датирана към IХ в. пр.Хр., върху която има фриз от врязани зооморфни и геометрични орнаменти.
– Тайнствен енергиен център е скрит в Хисаря
Лично Ванга разкрила на дъщерята на Живков къде се намира сакралното място. Тайнствен енергиен център, за който малцина знаят, е скрит в огромния парк на някогашната правителствена резиденция в Хисаря. Представлява четири каменни конструкции, ориентирани към посоките на света – изток, запад, север и юг. В средата е оформен малък извор, обграден с камъни, за които местните казват, че лично Людмила Живкова ги е донесла при едно от пътуванията си до Тибет.
Енергийният център е построен в средата на осемдесетте години. Според разказите на хисарчани, това е станало след една от поредните срещи на Людмила с Баба Ванга. Лично пророчицата от Петрич посочила на Живкова сакралното място в Хисаря, където енергиите се преливат и зареждат тялото и душата с положителен заряд. До скоро енергийният център бе известен на малцина, а с годините мястото бе обрасло с трева и бурени.
– При Палеокастро(Тополовград)
Там се е съхранило соларно светилище с над сто издялани в скалите „диска“. Най-големите и трудни за тълкуване са комплексите от изсечени в скалите ниши в Източните Родопи(с.Долно Черковище) – най-често върху отвесни стени, обикновено обърнати на юг,открити за човешкия поглед от далечно разстояние. Най-общо специалистите ги отнасят към II хилядолетие пр.Хр. Днешните обитатели на българските земи са притежавали мощен соларно-хтоничен култ, обединил в едно култа към Слънцето с този към Камъка. Скалата е силно по своите внушения олицетворение на Богинята майка.
МИСТИЧНИТЕ ТАЙНИ НА БЪЛГАРИЯ, ОТПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ 7000 ГОДИНИ
–Продължава–
Тайните на успешните 