– Светилището на Орфей при с. Татул
С. Татул се намира на 15 км източно от гр. Момчилград. Само на 200 м от селището, в местността
Кая башъ, е един от най-величествените мегалитни паметници по българските земи.
Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост.
Археолозите предполагат, че светилището е много по-старо от световноизвестния мегалитен комплекс Стоунхендж.И ако в Англия си имат само два подобни комплекса в България има засега открити…. бройката ще е неточна, поради нарастващия брой находки!
Учените откриха древна астрономическа обсерватория на скалите – в процепа на върха наподобяващото пирамида възвишение преминава слънчев лъч в строго пределени дни – при пролетното и есенното равноденствие. За това подсказва и формата на най-централно и високата част от мегалита – вдълбан полукръг наподобяващ изгряващо слънце. Най-особеното тук е, че този своеобразен саркофаг е насочен точно към Слънцето (изток-запад) в дните на равноденствие. Скалата с форма на пресечена пирамида, притаила светилището, не прилича на никоя друга, открита по нашите земи. В нея са 
изсечени стъпала, водещи нагоре към върха й, където на южната страна съществува странен „саркофаг“, разположен в полусферична ниша чиято дължина е точно 170 см,. Нишата е покрита с арковиден издялан в камъка свод. Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено стълбище, състоящо се от осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на някаква течност.
Много трудно е да се установи точната възраст на мегалитния комплекс, но се предполага, че първата дейност по основаването му е от около XV-XIV в. пр. Хр. Тогава са били оформени скалните олтари за жертвоприношения, както и прочутата отсечена скална пирамида и гробницата.
Още на времето Ив. Венедиков изказа хипотезата, че става дума за светилище на самия Орфей. Разбира се, на сегашния етап от изследванията това не може да се докаже. Факт е обаче, че описаното място е само част от много по-голям култов комплекс, който трябва да бъде проучен. На север от него има други скални масиви с вдълбани в тях трапецовидни ниши и скални гробници. В околните ниви са откривани гробове и каменна пластика от различни епохи, антични и средновековни надписи.
Съвсем сигурно е, че подобно на Перперикон, на Татул се наблюдава пълна приемственост между езическите култове и християнството.
Цялата загадъчност на тракийското светилище обаче не спира дотук. Преди години любопитство
и интерес към мястото възбужда появата на лозов поник. Причината, поради която това предизвиква такава сензация, е, че на скалата, на която се намира светилището, както и в радиус от десетки километри не расте грозде. А поникналото лозе е било от тракийския сорт зела, който преди това е бил смятан за изчезнал. Вследствие на този необикновен феномен гроздето бива поетично наречено “Сълзата на Орфей”.
Указания за пътя
Татул се намира на 15 км източно от Момчилград. Пътят до там е тесен, но хубав. Наколо има рядка широколистна гора. Стига се до селото, има табела указваща, че това е тракийски храм. Направен е и малък паркинг. Върви се по пътека между самите къщи на селото. Пътеката постепенно се превръща в тясна горска пътечка. След около 10 минути ходене се стига до светилището.
– Преслапът(кромлех) край село Долни Главанак, Кърджали, Южна България, община Маджарово, Област Хасково.
Друг подобен преслап има и край село Долни Главанак на 60км. от Кърджали. Побитите каменни блокове достигат височина до 1.50-1.80м., а кръгът, който очертават, има вътрешен диаметър 10-12м. Според учените в кромлеха са се извършвали ритуали, свързани с култа към Слънцето и е било древна обсерватория.
Мнозина от местните хора разказват, че напролет и наесен, когато денят и нощта се изравняват, каменните блокове сияят с необикновена сила, а при хубаво време слънчевите лъчи сякаш се обточват покрай каменните грамади.
Други свидетелстват, че енергийният център на кромлеха край с. Долни Главанак е толкова голям, че всеки, застанал в средата на менхирите, се зарежда положително. Имало е случаи дори хора да отскачат на метри от центъра на каменния кръг по време на лятното слънцестоене. Някои пък стигат и по-далеч в предположенията си и прокарват версията, че вероятно такива места са служили като терен за връзка и контакти между древните хора и космическите пришълци.
Култовото мегалитно съоръжение кромлех от VIII – VII в. пр.н.е., открито през 1998 година. Наречен е „Българският Стоунхендж“. Най-големият менхир се намира в Карнак (Бретан) и наброява 2813 камъка, подредени в 13 реда.
Вертикалните скални отломъци в кромлеха са 15 на брой, високи до 1.5м, невинаги равноотстоящи. На места в промеждутъците между високите менхири има ниски менхири, които се издигат на не повече от 20-30 см над земята, но също са забити в нея. Може би според замисъла на строителите високите и ниските менхири е трябвало да се редуват закономерно по целия кръг, но днес тази закономерност не е реализирана изцяло. Този замисъл за редуване и до днес личи изключително ясно. Кръгът с диаметър 9-10 м. не е съвсем правилен. В южната му част има 4 големи полегнали блока, които имат вид по-скоро на плочи, отколкото на стълбове-менхири.
На 20-тина метра от кромлеха са два каменни кръга съответно с диаметри 5 м (средно взето!) и 3 м. Те са съставени изцяло от доста по-малки обли камъни, така че няма основание да се причисляват към мегалитните паметници.
Учените са намерили безспорни доказателства, че са свързани с големия кръг и са част от един ритуален комплекс. И в двете малки мегалитни съоръжения са открити следи от детски погребения, извършени чрез изгаряне.
Предполага се, че кромлехът край с. Долни Главанак, тракийското светилище „Глухите камъни“ край любимешкото село Малко Градище и Перперикон в Кърджали са на една линия и са взаимно свързани.
Указания за пътя
Около 2 км. западно от с. Долни Главанак, южно от пътя Д. Главанак – Румелия (път № 808)
– Кромлехът край село Старо Железаре, южно в община Хисар, Пловдивска област
Втори кромлех в България.През 2002г. е открит от Георги Китов. Представлява правилен кръг с диаметър 7 метра, около който са наредени добре обработени стълбове с височина около 2.20м. Удивително прилича на Стоунхендж, с разликата, че е съграден в много по-назад във времето. Учените без колебание го обявиха за каменна астрономическа обсерватория. Уникален е с това, че е бил 
засипан под тонове пръст.
Откривателят нарича находката астрономическа обсерватория. Смущаващ при подобно тълкуване е фактът, че то е било изцяло затрупано под могила. До момента на разкриването й, тя изобщо не е била пострадала от ерозията също както не са били пострадали могилите над храмовете и гробниците от тракийския разцвет, разкрити от Георги Китов около Старосел, Стрелча, Казанлък и т.н. Могилите въобще стават типични за нашите земи едва през класическото тракийско време VІ-ІІ в. пр. Хр., а кромлехите са поне 5-10 века по-ранни обекти.
Така че не е изключено кромлехът при Старо Железаре да е бил построен като открито съоръжение с неизвестно засега предназначение доста по-рано, а в посочения период само да е бил затрупан по също така неизвестни причини.
При долмените, които са вероятно по-млади обекти от менхирите, пълното засипване с могила също е изключително рядко.
До преди няколко години беше много добре запазено. Разкопан и изоставен, обектът твърде бързо се руши от ерозията – през 2009 г. всичките каменни стълбове са паднали, повечето разчупени. Обектът е обречен, понеже никой не се интересува от него.
Указания за пътя
Около 1км. в посока Югоизток-Юг, източно от пътя Старо Железаре – Ново Железаре.
– Перперек, свещения град на траките, прочул се по-късно в Римската империя като Перперикон
Според проф. Александър Фол, Пир-?Пер- е древното название на бога-камък/скала. Това е съхранено и в името на високата планина Пирин/Перин в днешна Югозападна България.
През 2002-2003 г. когато археолозите откриват кромплеха изумени откриват, че светилището и е било затрупано нарочно с огромни маси пръст, влачени и трупани върху светилището, като на места насипът достига до 5-6м.
Наблизо откриват и древноантичен склад, изсечен в скалите с огромни делви за съхраняване на хранителни запаси – зърно и течности от ромейско време, които също са били засипани напълно, подобно на светилището. това, което ги усъмнило е кръглата форма на помещението. продължилите разкопки откриватмонументална зала, изсечена в скалите.
Делвите са били не просто засипвани за да се съхрани земната хладина, а са били напълно заринати и затрупани със земни маси пръст, като каменният под бил зарит с 20-30 см. пръст, та дори и да се счупи някоя делва, никой да не може да се досети, че под тях има нещо друго,. Целта е била да се заличи и забрави първоначалното, истинското предназначение на светото място с възможно най-безличното помещение, каквото може да бъде един склад.
На цели 3 м. над пода в северната половина на свещенната зала се извисява грандиозен олтар във форма на идеален кръг с диаметър два метра. Кръгът е завършвал с бордюр, но е бил разрушен – вероятно по-късно и злоумишлено, за да се скрие и заличи предназначението му.
Някой много прилежно се е постарал всичко, издаващо нейната мощ и импозантност, да бъде погромено и заличено. Това вероятно е станало през V век.
Особеност в градежа на Перпек е, че светилището на Свещената скала е бил отворено към небето. влизало се е от изток, през тържествен вход. Добре е съхранен праг за двукрила врата. Имало е дебели внушителни колони, но са оцеляли само два детайла от сегментите им. На тази зала не било посегнато дори, когато след векове наоколо се разгръща огромен скален град. До римската епоха огромни жилищни квартали, дворци, храмове са обграждали мощен акропол на самия връх и дори когато до нея бил издигнат Дворецът-светилище на тракийските владетели, строителите я вписали в северозападния му дял.
Свещеното селище на траките е било разположено на 12 кв.км. – славната Троя само на 8кв.км.
Перпек не е преустановявал съществуването си от V век преди Христа до V-VI век когато, когато населението в Орфеевата планина Родопи е било християнизирано.
– За още едно светилище пише Херодот, което по значение било колкото Делфийското
„Сатрите, доколкото знам не са били подчинени никога на никого и единствени от траките продължават да са и до сега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг, и са отлични войни… Те притежават прорицалището на Дионис. То се намира на висок връх в планината. измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите; жрица дава предсказания, точно както в делфи, няма нищо различно.“
За това светилище пише и римския историк Светоний Транквил в съчинението си „Животът на дванадесетте цезари“ в нея описва как гай Октавий нахлува с римските легиони в земите на бесите. „Тогава като водил войската си някъде из отдалечените части и в свещената гора на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето – знамение като това, което получил и самият Александър велики, когато принасял жертва на същия този олтар“ Така научаваме, че три столетия преди това и друг велик мъж на всички времена – Александър Македонски – е потърсил съвет от боговете в това прочуто светилище на траките.
Никой не знае къде се намира това прочуто светилище и досега то не е открито.
– Храмовият комплекс до село Долнослов, в полите на Родопите, – една световна сензация от ерата на неолита
Оцелял е един буквално хипнотизиращ олтар с най-старата фреска на нашия континент. Знаците върху керамичната плоча от IV век преди Христа не са разчетени. Много неща са неясни по този обект, но е сигурно, че те не са нито случайно останали от нещо цяло, нито че са случайна фигура за украса на стената. Археологическите проучвания установяват, че това е единствен по рода си скално светилище в европа. Доказана е и безпорно връзката между този обект и скалното светилище Белинташ.
– намират се в обща по обхват магнитна аномалия.
– намират се в предела на видимост един от друг
– керамиката намерена в обекта се намира посевместно в района на светилището в Долнослав и Белинташ
– стените на храмовия комплекс – отвътре и отвън, както и склона на могилата до основата й са били обмазани с бял магнезит
– функционират като астрономически обсерватории
– Долнослов – Намерени са четри релефни изображения и едно рисувано с бял магнезит изображения на коне ЕДИНСТВЕНИ датирани от времето на каменно-медната епоха
– Северната стена на един от храмовете до Долнослов се е образувала от легнал по корем леопард. Същото животно нарисувано с черно се вижда отново по вертикалната скала в края на платото-олтар. Под него се вижда легнала фигура на лъв със старателно оформена грива. Към върха същата скала представлява женска фигура в профил в момент на полов акт с два елена. Всички фигури имат подобни паралели в други неолитни комплекси
ИЗБРОЕНИТЕ ФИГУРИ СА В КОНТЕКСТА НА ЦЕЛИ СКАЛИ, ОФОРМЕНИ КАТО ПРАИСТОРИЧЕСКИ ПЕРСОНАЖИ.
– Единствения известен релеф на орел с разперени крила се намира в светилището в Долнослов. В Белинташ изсеченият орелът е с прибрани крила.
– Ако главата на свинкса се погледне под определен ъгъл в профил, тя в точност повтаря профила на седящата глинена статуетка от Долнослав.
– Уникален мегалитен комплекс, отново с човешка глава от тракийското светилище „Градище” в югозападните Родопи и носи името „Прав каминь”
Прессъобщение на САТО
Комплексът е открит през 2005 година от Тодор Узунов, а информация за него е постъпила в РИМ Благоевград през 2007-ма. Оттогава периодично са извършвани наблюдения, но новината не е разгласявана публично.
Комплексът представлява мегалитно съоръжение от монолитни каменни блокове разположени в три обособени групи с ясна обредна цел.
Първата представлява Пе-образна конструкция от блокове, които образуват своеобразен свод и коридор. Той е правилно оформен, широк около 60 см и ориентиран по посока изток. Над него се намира покрив, върху който се откриват три кръгли вдлъбнатини, които представляват ями за приношения, известни в археологията като „шарапани”. Като преддверие към прохода е оформен коридор, ограничен от два високи блока, които оформят своеобразен път -„дромос”.
Преминавайки през първото съоръжение се излиза на каменна площадка с естествен насип от 30 см. хумус, образувал се вероятно след излизането на комплекса от употреба. Именно на нея, в ляво от първото съоръжение се намира висок, вероятно изправен с човешка сила блок с обща височина около 3.80 м. С право можем да го наречем „олтар” защото именно пред него и по самата му южна част се откриват видими, високи следи от обгаряния, в следствие от провеждани ритуали с огън или от приготвяне на жертвени животни в дар на божеството непосредствено пред самата скала.
Уникалното в случая е, че този блок е умишлено скулптиран във форма на човешка глава! Наподобени са очи и уста като за нос е използвана естествена извивка на скалата. Друга естествена извивка в горната част е оформена като шапка с „калцун” или „корбилос” и известна от времето на траките като фригийска шапка по името на тракийското племе фриги.
В долната си част скалата е оформена прецизно като пиедестал. Изкуствената намеса върху нея се потвърждава от оскъдното количество скален лишей в местата където е работено защото той се възстановява изключително трудно след разрушаване на биологичната му среда. Този афинитет към човешко наподобяване (антропоморфност) вероятно ще се окажаe белег на мегалитната култура в Родопите и с право може да се определи като „култура с характер”!
Третият елемент е място, обградено от сходни по форма и големина каменни блокове, разположени в полукръг по посока на първите две съоръжения и спомага за образуването на затворена площадка. То вероятно е служело за приготвяне на даровете и провеждане на празненствата по случай успешния ритуал. Като цяло се забелязва ролята на камъкът като средство за опазване на Земята – майката Гея от жертвената кръв на животното. Тя като „компонент” е главното божество за всички индоевропеските народи в ранния стадий на техните вярвания. Нейното омърсяване било сигурен знак, че няма да достигнеш прераждане в отвъдното. Същата била ролята и на пречистващият огън при кремациите защото тялото се смятало за нечисто. Вероятно такава е и ролята на каменната площадка.
Предназначението на комплекса е ясно. Той представлява напълно завършен, уникален по своята категоричност на елементи, център за лечение на духа и тялото. Подобно разширение на функциите се налага поради факта, че в късната античност, а вероятно и по-рано, този тип „промушкалки”, както хората ги наричат, лекуват както страхове така и недъзи при хората. В случая обаче откриваме потвърждение за така популярните от времето на V- IV век пр. Хр. „очищения”, описвани многократно в античната гръцка литература. Те представлявали ритуал по пречистване на душата срещу заплащане в натура, посредством принасяне на жертвени животни или направо, чрез парични средства. Частична форма на така познатата ни индулгенция.
Това е най-вероятната функция на този комплекс като се има предвид и близостта му с главното светилище на м.„Градище”, от което той вероятно е неделима част. Картината, която се налага сама е, че жреческото съсловие в негово лице е имало тук свой независим мощен икономически център. Той е бил основният инструмент за набавяне на средства, тъй като тези ритуали, подобно на днешните Гергьовден и Илинден, генерират огромно количество подаръци и парични средства. Ако го сравним с „промушкалката – Скрибина”, намираща на няколко километра източно и представляваща повече подобрено природно образувание, неговото старателното оформяне и подредба говори само по себе си за съществена му религиозна и социална роля. Тук е положен обществен, вероятно и платен труд при ясна организация и планиране.
Керамиката, която се открива след неизбежните набези на иманяри в границите на комплекса показва абсолютно сходство с археологическата картина от голямото светилище „Градище”, където работи екип на археоложката доц. д-р Анелия Божкова. Тя принадлежи на няколко епохи като най-ранната от тях е каменномедната от V хилядолетие преди Христа. С една дума – пред нас е съоръжение функционирало от близо 7 000 години!
Следващите добре представени епохи са края на първият период на ранножелязната епоха, около VII в. пр. Хр., целият римотракийски период и времето на късната античност. Това съвсем не означава, че през останалите епохи то не е посещавано! Просто в определени времена поради различни събития то е изживявало пикове в посещенията и те се открояват най-значимо. Подобни причини могат да бъдат както литосферни промени така и големи миграционни процеси, повлияли значително на живота в югозападните Родопи. Т
ака в ранножелязната епоха се наблюдава демографския бум, следствие на ранен интерес към рудодобива или от инфилтриране в планината на голяма бежанска вълна от равнинните части, причинена от преразпределяне на територии по протежение на егейския бряг. Това вероятно се случва и в VI век след Хр., добре представен с керамика от комплекса. Тогава е времето на нахлуването на славяните смолени в тези земи, което във всички случаи е станало, чрез военни действия. Тези събития повлияли пряко на психологическата картина в района, породили основателни страхове и предизвикали извънредно голям стремеж от принасяне на дарове, с цел омилостивяване на божествата. Тези съоръжения се посещават и днес със същата цел и това, че не откриваме огромно количество предмети от XX век съвсем не значи, че тяхната функция е замряла.
Наименованието на местността, в която се намира комплекса е „Прав каминь”. Важно е омекотяването на последната съгласна да се запази в бъдещото наименование, защото то е част от етнографската картина на събитията от района и говори за приемствеността, с която е белязан комплекса през вековете. То налага и приоритетът към един от сегментите на комплекса, а именно „каменния олтар” – изправения камък, без оглед на това кое божество представлява наподобеното изображение.
Омаловажаването на последното говори за славянския произход на думата и недостатъчното разбиране на този образ. Във всички случаи той бил чужд на новодошлите, но не е изключено те да са припознали в него нещо свое, свързано например със свещената скала и да са приели с охота да го използват в ролята на оброчен камък. Естествено, археологията е науката, която ще определи реалната историческа картина и ще даде отговор дали славяните са приели и продължили да го използват. Съществено важно в случая е, че тази находка отваря вратата към разрешаването на отдавна отлаган въпрос, а именно, какъв е приносът на траките при изграждането на гръцката цивилизация?
– Светилището край с.Байлово
archeologia.bourgas.org
Скално-изсечения паметник (светилище) при с. Байлово е създадено в малък бигорен масив, разположен по долината на река Смолска с образувани в него четири плитки пещери. Те са известни на местното население като Калугерските или Манастирските и са разположени на височина от 5 до 15 метра над местния ерозионен базис.
По стените на две от тях са открити специфични знаци изработени в меката скала, а в третата има следи от обработване до получаването на затворен обем с паралелепипедна форма, отворен в южна посока. От нея по права линия има визуална връзка с изкуствено обработена наблюдателна площадка в наи-високата точка на бигорния масив . Тя представлява релефно вдълбаване, по две от срещуположните стени на което има траншеи с трапецовиден профил, ориентирани в равнината на главния небесен меридиан (посоката север – юг). Отворите на кухините и на петте външни скални откоса са с южно изложение, като по тях са открити врязани същите по форма и големина знаци Поради сходството на изображенията с вида на различните фази на Луната, те бяха наречени „лунни“ още в началния етап на изследванията.
Фиг.2 Ситуационно кроки на находищата на лунни изображения в пещерите и скалните откоси край р.Смолска, Байлово.
В скално-изсечения паметник досега са регистрирани 240 изображения, от които 126 са контурни, 37 са вкопани и 77 са барелефни. Техните размери са различни, като диаметрите им варират в границите от 24 до 88 см. В няколко поредни публикации сме привели достатъчно доказателства, че затворените полуокръжности (19% от общия брой изображения), които са изпълнени с трите вида техники – контурни, вкопани и барелефни, представляват наистина изображения на Луната в различните й фази (Сравнителната таблица на изображенията върху скалните откоси показват изключително добро съвпадение с разпределението на естествените лунни фази на реалната Луна върху небесната сфера Освен това, процентните съотношения на знаците за различните фази спрямо общия брой изображения в рамките на светилището са пропорционални на видимите лунни фази през тъмната част на денонощието, съпоставени за интервал от един синодичен месец. Фотография на лунни изображения изпълнени с врязани различни по форма и големина скални знаци.
Повечето от елементите на скално – изсечения паметник край с. Байлово съвпадат с основните характеристики на тези паметници, систематизирани от нас в. Този паметник може да се отнесе към скалните светилища, които са се почитали в по-голям регион, функционирали са непрекъснато и са били отдалечени от по-големи селища. Системните наблюдения на Луната са били съхранявани чрез скални изображения, служещи едновременно и за поклонение. Нещо повече, последователните изменения на лунния диск са свързани в групи от знаци, представляващи графични регистрации на определени интервали от време. Разчетените записи показват периоди, свързани с времетраенето на отделни климатични сезони, вегетационни цикли, времето между отделни култови празници и др.
Това показва, че записите на продължителни времеви интервали осъществени след системни и целенасочени наблюдения на видимото движение на Луната и промяната на нейните фази са извършвани за много дълъг период от време. Най-вероятно минималните хронологични граници на съществуване са в рамките на 350 години. Използването на трите вида техники на изпълнение показва по-скоро не три различни етапа от експлоатацията на обекта, а наличието на три вида, различни по семантика синхронно обозначавани записи. Макар, че те могат да бъдат свързани със стопанска, култова и религиозна дейност или с регистриране на обществено значими събития, които протичат паралелно във времето, тяхното дешифриране днес е почти невъзможно, поради липсата на знаци за началната и крайна епоха на записите.
Сравнителна таблица на изображенията и вида на последователните фази на луната върху небесната сфера. Отгоре надолу: вкопани, барелефни и контурни, реални фази на Луната.
В по-късна епоха, пещера №2961 е била преизползвана, като по нейните стени, направо върху лунните изображения е бил нанесен фриз от монохромна живопис, изпълнен с прилепно гуано. Рисунките и знаците са нанесени върху стените на пещерата главно върху северозападната стена на входа, последователно през противоположната стена и върху югоизточната стена. Масивни калцитни натечни образувания покриват част от рисунките по протежение на 16 метра от стената на югоизточния сектор. Малка част от знаците са били нарисувани с лилава минерална боя. На илюстрацията , последните са представени с неизпълнени контури, а тяхната форма и размери показват, че това най-вероятно са отпечатъци от пръстите на човешка ръка.
Процентни съотношения на знаците за различните фази на Луната, спрямо общият им брой в светилището, съпоставени с видимите лунни фази за един синодичен месец.
При изследванията на фриза от монохромна живопис с методите на археоастрономията бе прието, че те са нарисувани едновременно и са свързани помежду си по смисъл. Пак там е изложен метода за декодиране на записите от съчетания на линейни и геометрични символи в унарна непозиционна бройна система. Символичния знак – антропоморфното Слънце с две концентрични окръжности и радиално излизащи лъчи от вътрешния кръг, в който е вписано човешко лице – се интерпретира като позиция на Слънцето в точката на пролетно равноденствие върху еклиптиката. Някои от кръстовидните знаци участващи в записите на времеви интервали, са определени като обозначения за първите предутринни появи на звездите, наречени хелиакални изгреви. Шахматния модел в три реда е разчетен като поредица от тъмни и светли квадратчета, всяка двойка от които отговаря на едно денонощие.
Установено е, че записът трябва да се декодира в посока отдясно наляво, като за начало се приема шахматния модел, разположен непосредствено до североизточния край на пещерния вход. Този ден се приема за начало на календарната година и е свързан с преминаването на Слънцето през точката на зимно слънцестоене.
Фриз от пиктограми, концептуални и числови идеограми в пещера 2961 край с. Байлово.
Следващите астрономически значими явления са хелиакалните изгреви на звезди – Бетелгейзе и Антарес – преди пролетното равноденствие отбелязано с антропоморфното Слънце. Между останалите пещерни рисунки са определени хелиакалните изгреви на Сириус и Алдебаран, като първата поява на Сириус е отбелязана особено – чрез вписването на знака в кръг, което може са се свърже със силното трептене на звездния образ в нощното небе. Това е оптично явления, свързано със силните турбулентни движения и запрашаване на атмосферата през летните месеци. Датирането на календара се отнася към 3500 г. пр. н. е., като възстановката на хелиакалните изгреви и екстремните точки на изгрев на Слънцето в рамките на тропическата слънчева година е направена чрез компютърната програма SkyMap Pro 6.
Символичния знак наречен „антропоморфно Слънце“.
Унищожаването на част от рисунките и знаците от иманяри, както и покриването на други с мощна калцитна кора не дават възможност да се установи продължителността на годината. Петте циклично повтарящи се астрономически значими събития правят обаче този календар годен за многократно използване. Чрез подобна дешифровка се предоставя възможност да се определи колко и кои са различните празници и ритуали през годината, кога и как са празнувани те.
Те са представени чрез пиктограми, по които могат да се идентифицират дори и главните персонажи, участващи в празненствата. Общо могат да се посочат празникът на зимния лов, настъпването на пролетното равноденствие, мистерията с итифалическата сцена и други. В по-късни изследвания, се правят допълнителни корекции в интерпретацията, като при това е разчетен фрагмент от фриза, който е в границите между зимното слънцестоене и пролетното равноденствие, или от 21 декември до 22 март по съвременния Григориански календар. Стига се до извода, че продължителността на годината е 365 дни, разпределена на интервали време покриващи климатичните сезони зима, пролет, лято и есен. В различните празници са взимат участие адоранти, съпроводени от букраний и знаци, символизиращи инсигниите на властта Групирането на дните във времевите записи следва тенденция към формиране на 5-дневни седмици, като тези времеви интервали все още не са обособени в месеци.
<
–Продължава–
Тайните на успешните 