„Тайният архив на богомилите“
откъс книгата на Христо Буковски
През 1056 година, прочутият сред църковния елит Георги Агиоритис, което на български ще рече
Светогорски, защото служел на Атон и бил игумен на Иверския (грузински) манастир в източната страна на полуострова преоблечен като калугер пътувал със специална мисия по устието на Марица. Придружавали го двама слуги и те предрешени като монаси.
Специалното в случая било, че ромейския император Константин Мономах поощрявал и дали не покровителствал иверския игумен в неговата специална мисия – християнизацията на траките. Явно интереса към този район е бил твърде голям, щом константинополския император му е дал власт над това място, като му дарил района на Станимашко (днес Асеновградско) за манастирски имот.
Било време разделно за източната и западната Църква. Борбите за властта за душите и умовете на хората били яростни и жестоки.
Поискал игумена от жителите на Добралък да го заведат при онзи прочут мраморен идол на върха в местността Ливадия, на изток от Добралък и Бачково. Родопчани не се питали, защо атонският архимандрит, който се славел като любимец на василевса вече трети – четвърти път преброжда пътя през планината, вместо да предпочете по-удобния за онези времена морски път. Легендата му била, че пътува с мисии от Атон за Цариград, а и не се съмнявали, че някой ще посмее да посегне на Знака.
Ала друго имал на ум светинята му и рано една сутрин въоръжен с железен чук и съпроводен от своите хора се върнал и потрошил древното изваяние. Сетне, след време неговият ученик Георги Млади – монахът книжовник, който се водел за летописец и, разбира се за агиограф (подредил житието на учителя си) обвинил местните хора, че местните хора го били подбудили да покаже силата на превеликата си вяра – единственото образовано оправдание през XI за вандализъм над древното културно наследство.
Днес изглежда угнетяващо, дори ужасяващо светец с такава ярост, до безпощадност да чупи неспасяемо реликва в светилище на вярващите ни предци. И не е бил единственият! След него и други завоеватели са заличавали знаците на вярата на древните ни предци със систематична последователност и преднамереност.
Какво е налагало и защо е било толкова важно да се разрушат следите от пътя на земната 
Мистериозната Странджа планина Тракийска куполна гробница в м. Прòпадацивилизация? С какво те са смущавали адептите на Новия завет? Защо с такава ревност са късали връзките със служби, които предците ни несъмнено са считали за жизненоважни и са били заплащани с цената на хиляди човешки съдби, принесени на олтара на вярата, със съзнанието, че това е богоугодно дело?!
По-късно ревностните християнизатори наричали езическите светилища капища. Като късни заличители на тези праисторически старини те използвали наименованието, за да отличат благодатни в древността места от светините на покръстените. Дали неволно обаче в наименованието е съхранен код, който може да подскаже същността на тайната, наложила погромите на свещените места – в старобългарския език думата капъ е била използвана в значението на… подобие, статуя! Наставката -ище определя, че капищата са места, където се намират статуи… „От злато и сребро, Уста имат, но не говорят“ както педантично е уточнено в „Супрасълски сборник“ от X-XI век.
Така че дори когато са ги унищожавали отредените за това хора, дали от страх пред могъществото им, или заради някакво стаено страхопочитание дълбоко в душата им, е бил намерен начин да се оставят следи в книжнината, по която просветените да разберат тайната загробена в светилищата.
Всички намерени досега мегалитни комплекси говорят за система от такива светилища – астрономически обсерватории. Засега никой не знае от къде тръгва това строителство, защо точно се прави и как точно са били подбирани свещените места. Това, което ги отличава е, че за съграждането им са били търсени и подбирани точно определени скални върхове, при които в днешно време, след замерване се доказва и повишена радиация /електромагнитни излъчвания/. Ако се предположи, че те са били изграждани единствено за нуждите на селскостопанските работи – сеене, засаждане, поливане, защо тогава така яростно и последователно са били разрушавани и заличавани???
––––-
Справка:
Радиация (на английски: radiation) е най-общо процесът на излъчване на вълни или частици, но на български под радиация най-често се разбира йонизиращата радиация (синоним: йонизиращо лъчение).
Радиацията е сбор от разнородни по вид частици и електромагнитни излъчвания с йонизиращо действие. Най-значими са следните типове йонизиращо излъчване: късовълново електромагнитно излъчване (рентгеново и гама излъчване), потоци от заредени частици: бета частици (електрони и позитрони), алфа частици (ядра на изотопа 4He), протони, други йони, мюонов и др., а също и неутрони. Основни източници на радиация са: радиоактивни елементи, космическата радиация, изкуствени радиоактивни източници (напр. ядрени реактори). Радиацията е един от главните мутагенни фактори.
––––-
Няма данни кой и кога е погромил съседното древно светилище на траките от родопското племе
беси. То се намирало върху скален масив Белинташ в района на днешните села Врата и Сини връх. Платото изравнено от човешка ръка за основа на нещо, впоследствие изрядно разрушено е въздигнато и се намира на извисена на 50 метра скала. То е дълго 300 м. и широко 35-40. Останали са страни ямки и канали. Долу, под масива отчаяно лежат разхвърляни скални късове – явно съборени от високото. Какво е било разрушено и кога – не е отбелязано никъде – вероятно следите са били старателно заметени. Но една случка от миналото столетие внезапно осветила загробеното.
– „Стражът на светилището“ Белинташ, югоизточно, на около 30 километра от Асеновград, в средата на каменна чаша се намира платото Белинташ. Риолитната скала е висока 1260 метра, площа й е 5 декара.
Двамата братя Киро и Борис Караджови от махла Курджиева имали нива точно под пътеката, 
която опасва северната страна на скалния масив. През един есенен ден на 1972 г., когато работели там, на големия нещо му призляло. Киро бил мъж в силата си – на 39 г, – но не се чувствал добре. Затърсил къде да приседне на завет. В горния край на нивата, сред разпилените, откъртени от огромна скала на върха, късове стърчала под наклон една каменна плоча, висока колкото човешки бой.
Седнал Киро под забучената плоча, облегнал се на коравата скала и… вместо да се успокои, тревожно завикал брат си. Дочул бил шумове изпод земята: сякаш голямо тревопасно животно хрупало клонки. Борис не чул нищо. Присмял се. Но на вечерта казал на баща си и на заранта стария заедно с Киро отишли на мястото. Времето било облачно, завалял дъжд и двамата се мушнали под стърчащия наклонен камък.
И тогава Киро го сполетяло чудото. Сигурно погледнал нагоре да види колко е надеждно мястото и така видял „закованата тенекийка“ Дребнеела, била колкото длан, а по нея нещо било изписано. Пресегнал се да я откърти, не станало лесно, яко била занитена, и едно ъгълче се отчупило – останало на камъка.
Това, което видял върху сребърната плочка го изплашило: змии нападат човек. Страшна закана видял там – змиите налитали към сърцето на клетника, по корема му, край главата му… Не посмял да внесе плочката вкъщи – мушнал я във фугата на зида. Сякаш прокоба се заселила в къщата. Болестта на Киро се обострила. Откарали го на преглед в Асеновград и го оставили в болницата. След седмица го върнали в ковчег. Оставил сираци четири момчета и едно момиченце.
Дочул за случката Лазар Стоев известен иманяр от с. Баните и поискал от роднините тенекийката. Само да я проучи им казал. Старият Караджов – Асен, в мъката си, бил сигурен, че е беля да държи в къщата си този знак – му я дал.
През 1981-а след дълги перипетии и акция на МВР плочката била издирена и така реликвата 
Село Врата поглед от платото Белинташ, Родопитебила спасена от изнасяне чрез иманярските канали.
Мъжът върху сребърната плочка не бил жертва на змиите, а техен покровител. Според специалистите, древният бог на траките, изкован върху тази метална икона е Сабо, записан от древните гърци като Сабазий; Макробий го споменава така: „Знаем, че в Тракия слънцето се смята също като Либер. Траките го наричат Сабазий и го почитат много тържествено, както пише Александър (Полихостор) нему е посветен храм върху хълма Зилмисос. Дали хълмът Белинташ е Зилмос – за сега няма отговор.
Откъс от книгата „Тайният архив на богомилите“ на Христо Буковски
Белинташ е едно от големите древни светилища на траките в свещената планина Родопи. За значението на името се спори и се дават различни обяснения.
Последните сондажи категорично потвърждават, че светилището датира от 5000 г. пр. Хр. На този етап екипът е категоричен, че за своето време тракийският комплекс през каменно-медната епоха е бил по-значим дори от Перперикон и е най-старият по нашите земи.
Платото се намира на надморска височина 1260 м. на около 30 км над Асеновград и се предполага, че мегалитния комплекс е бил съграден от тракийското племе беси, в чест на бог Сабо. Разположено е в каменна чаша с площ 5 дка.
От векове тайните на мястото пази Стражът на светилището – огромна скала с профил на войн. Почти в нозете на сфинкса каменната плът е издълбана от две ями с вода. В определени дни от годината в едната се оглежда слънцето, а в другата – Луната.
Най-интересното откритие е на специалистите от Националния астрономически институт: звезден атлас на предполагаема възраст 7 000 години, която те определят като най-старата в света!
Древните астрономи са картографирали върху три каменни тепсии в скалата всички познати на съвременната наука съзвездия. Чрез множеството кръгли отвори по повърхността на плочите се изписват конфигурациите на съзвездията Малка и Голяма Мечка, Лъв и Орион…
Според историците обаче това са ями, в които древните траки са извършвали ритуали, призовавайки боговете на помощ при болести, суша, природни бедствия.
Подходът към платото минава край скален олтар с изсечени вляво стъпала и ниши за дарове. В 
Бегликташ гр.Приморско Бургаска областначалото на подстъпа върху скала е издълбан графит.
Значението засега е загадка. Може да е надпис, формула или част от по-голямо изображение, което е заличено поради ронене на скалата. Няма друго светилище с подобен графит – на Перперикон има само изображение на шаман.
Легендата разказва, че Александър Македонски, минавайки през Родопите, в знак на благодарност за излекуването си от местен жрец подарил златна колесница, която после била скрита в подземна пещера. Иманярите я търсят и от уста на уста си предават думите на Ванга, че докато се открият заровените 800 кг злато, ще паднат 8 жертви.
–Продължава–
Тайните на успешните 